Чувствителните деца – как да ги разпознаем и как да им помогнем

0 коментара0/5

Чувствителните деца се нуждаят от по-специално внимание и най-вече разбиране. Ето какво трябва да знаем за тези деца и как да им помогнем да се чувстват спокойни и обичани:

Чувствителните деца – как да ги разпознаем и как да им помогнем
 © iStock

Кои са чувствителните деца?

Чувствителността при децата се изразява в избухване в плач при всяка трудна за тях ситуация, отказ или несъгласие с тях от страна на възрастни или връстници. Детето става раздразнително, спира да комуникира, изолира се от останалите. Такива деца често се сравняват с останалите, най-често братя и сестри, и страдат мълчаливо. Тъй като са особено внимателни за това което се случва около тях, чувствителните деца забелязват всеки детайл и са в състояние да възприемат неща, които другите не виждат. Те са много състрадателни и имат нужда да се чувстват разбрани, защото в повечето случаи, и особено когато са по-малки, не разполагат с инструменти, за да общуват с възрастните и другите деца, ясно и недвусмислено  и да изразяват онова, което изпитват.

Техният най-голям проблем е именно невъзможността вербализират и контролират емоциите си. Погълнати от тази вихрушка от чувства, която бушува в тях, те не знаят как да се справят и това ги кара да плачат.  Не обичат изненадите, тъй като същите им доставят дискомфор и не знаят как да реагират. Предпочитат да правят нещата бавно, като избягват конфронтации и резки промени. Лесно се разтройват, не се защитават от по-агресивните си връстници и техните шеги, засрамват се, когато някой ги постави в светлината на прожекторите.

Добави описание

Тези деца са по-специални, те имат развита интуиция, която им помага да разбират чувствата на околните. Растейки развиват способността да възприемат определени ситуации преди другите и да преценяват, когато някой лъже или когато нещо не е наред.

За да им помогнат, родителите не трябва да бъдат резки и настойчиви. Фрази като „Не плачи, защо се срамуваш, не бъди толкова чувствителен” са ще задълбочат проблема, карайки детето да разбира своята чувствителност като дефект. Това впоследствие води до ниско самочувствие, съмнение в собствените способности и качества и затруднение в комуникацията, особено с нови хора.

 

ВИЖТЕ ОЩЕ:Добави описание

   Как да подобрим връзката с детето? >>>

 

 

Как да се държим, ако детето е чувствително?

За да установите отношения между вас и детето ви, които са основани на доверие, трябва да се отнасяте към него с по-голямо внимание и нежност. Ето как да го постигнете:

  • Не го смъмряйте и пред други хора. Това ще привлече вниманието на околните към него, ще го засрами и задълбочи затварянето му в себе си.
  • Не го натоварвайте с прекалено големи очаквания, дори целта ви да е единствено да го стимулирате и насърчите да се справят по-добре в дадена дейност. Окуражавайте всеки негов успех без да го насилвате.
  • Дайте му възможност да се чувства свободно да се държи естествено и да реагира спонтанно. Това ще му покаже, че го приемате такова какво е и че няма нищо срамно в това да показва емоциите си.
  • Помогнете му да се научи да отказва и да приема, от своя страна отказа като възможност, както и осъзнае факта, че всички хора са различни и това не е срамно.
  • Накарайте го да се чувства обичано - това е най-голяма помощ, която може да му дадете, тъй като по този начин ще изградите у детето сигурност – елемент от съществено значение за превръщането му в пълноценна личност, посредством който ще успее да преодолее страха от отхвърляне.

Още от "Дете"

Злоядо дете - как да се справим?

Злоядо дете - как да се справим?

Злоядото дете е често срещано явление, което поставя родителите в задънена улица. Как да се справим с проблема „злоядо дете вкъщи“ и какви хитрости да приложим за разрешаването му?

Детето и неговите страхове

Детето и неговите страхове

Всеки се е страхувал от куп неща като дете – непознати хора, лекари, тъмнина, буболечки, чудовището от килера. Но откъде всъщност идват тези страхове на детето и как да му помогнете да се справи с тях?

„Престани да ме прекъсваш!”

„Престани да ме прекъсваш!”

Детето не ви изчаква да се доизкажете и все се опитва да ви вземе думата? Много често причината да ви прекъсва се крие във вродената нетърпеливост на децата, но ако това се превърне в постоянен навик, добре е да вземете мерки.