Приемате ги сериозно и помогнете на вашите деца да ги превъзмогнат!Те са чести и напълно нормални, дори когато изглеждат неразбираеми за възрастните.

Кое дете не се е страхувало от нощта, от животно или пък отсъствието на своите родители?
Страховете са част от детството, както овладяването на речта и прохождането.

“Съществуват два вида страхове – обяснява френската психоложка Алис Холо. – Първите е естествени и съответствуват на определени периоди от развитието на детето. От 6-8 месеца до около 6-годишна възраст то изпитва смътно безпокойство, свързано с откриването на света, който го заобикаля, живота и смъртта, с различието между половете. Това е нормално и не трябва да ви безпокои. Вторият вид са страховете, предизвикани от възрастните.
Страхът от училището например често се дължи на родителите, които очакват прекалено много от дете си.
Тези провокирани страхове не винаги са вредни. Някои от тях са дори спасителни, тъй като помагат на детето да осъзнае някои опасности, които то не е в състояние да оцени само: страхът от прекосяването на улицата, страхът от огъня и т.н.”

Към 8-ия месец: страх от раздяла.
В момента, в който бебето започне да разпознава лицето на майка си и баща си, то започва да се страхува от раздялата с тях. Затова на тази възраст не се препоръчва детето да бъде записано в детски ясли. Как да бъде победен този страх?
Говорете. Дори и на новороденото. Така на бебето може да обясните, че то за момент ще остане при някоя съседка, че мама и татко не го изоставят и ще го потърсят, щом стане възможно.

Към 3 години: страх от тъмнината.
Това е възрастта на кошмарите, свързани с животни, със същества или предмети, които изглеждат гигантски в сравнение с ръста на малчугана. За да бъдат преодолени тези нощни страхове, е достатъчно например да оставите лампата да свети. Старайте се също така да уважавате навиците на детето при заспиване, които го успокояват, и преди всичко не издърпвайте от ръцете му мечето под претекст, че вече не е бебе.
С мече в леглото детето никога не е само!

От 3 до 6 години: страхове, свързани с пола.
На тези години момиченцата и момченцата си задават въпроси, свързани с тяхната полова принадлежност. Абсолютно не се препоръчва в такива случаи шеги и заплахи от страна на възрастните.
Избягвайте например да казвате на едно момченце:”Не плачи като момиче!”

До 6 година: мъката от смъртта.
Откъде идвам? Какво е имало преди мен? Родителите ми също ли някога ще престанат да съществуват?
Толкова въпроси, които занимават детето и на които не винаги е лесно да се отговори. Пред този страх от смъртта на детето все пак може да се обясни, че неговите родители наистина ще умрат един ден, но след много време, когато то ще бъде вече голямо и по-добре подготвено да понесе тяхната липса.

Към 6 години: страхът от училището.
Все по-често срещан, този страх всъщност се появява още при тръгване на училище. Родителите инвестират толкова много в успеха на тяхното дете, а и самата образователна система налага такова темпо, че някои деца започват да изпитват при мисълта за училището страх, който може да продължи до края на ученическите години.
Ако този страх стане непреодолим, причиняващ кошмари, безсъние, дори гадене или стомашни болки, не се колебайте да потърсите помощта на психолог. Всички тези страхове няма да отшумят с отминаване на детството, но в атмосфера на разбиране и без драматизиране те няма да прераснат във фобии в по-зрялата възраст.

23.01.2002/rozali.com