Упорството в детска възраст от 2-3 години

15 коментара2/5

През този период децата проявяват признаци на упорство и раздразнение. Бебетата започват да казват "не" още от 1-годишна възраст, така че това не е нещо ново.

След две години, обаче, упорството се засилва и приема нови форми. Едногодишното дете противоречи на майка си. Две и половина годишното противоречи даже на себе си. То трудно взема решения, а след това иска веднага да ги промени. Държи се като човек, към когото се отнасят деспотично, въпреки че никой не се занимава с него. То самото е деспотично. Детето настоява да върши нещата по определен начин. То се дразни, ако някой се намеси в работата му или му размести играчките.

Във възрастта между 2 и 3 години природата на детето го кара само да решава и да не се поддава на натиск.
Осъществяването на тези две неща без достатъчно житейски опит е трудно за него и създава вътрешно напрежение, особено ако родителите се опитват да го командват. Това подхожда за възрастта от 6 до 9 години, когато детето се отърсва от родителската зависимост, започва да отговаря за своето държание, става прекалено придирчиво към начина на извършване на работата и дава израз на своето вътрешно напрежение, чрез различни нервни прояви.

Често човек трудно се справя с дете между 2 и 3 години. Родителите трябва да го разбират, да не му се месят много и да не го притесняват. Оставете детето да ви помага при събличане и обличане, както то иска. Оставяйте го само да се храни, без подканване. Когато престане да се храни, позволете му да напусне масата. Не правете от дребните проблеми - драми. По нататък нещата се оправят от самосебе си. Не се обезсърчавайте.

Понякога в тази възраст детето се разбира добре с майка си и баща си поотделно, но се дразни, когато са заедно. То е чувствително към тиранизиране и само се опитва да се налага. При появата на втория родител, детето чувства, че ще му бъде по-трудно да се справи с двамата. В този период бащата обикновено е по-нежеланият, но не бива да го приема насериозно.
Контакти от рода на игра насаме, само с бащата, са полезни за да разбере детето, че родителят му е весел и приятен човек, а не натрапник.
Постепенно, при правилно отношение детето разбира докъде може и къде не може да се налага. Така нещата идват на мястото си...

Автор: д-р Цветанка Праматарова

С любезното съдействие на: www.med.primasoft.bg

15 коментарaДобави коментар »

Gery6

От Gery605.09.2007, 22:22 ч.

Kato ne mu se popadesh.Delikatno smeniai zanimanieto ,ili v tozi moment predlagai na malciugana nesto nepoznato i interesno,za da mu otvlecesh vnimanieto.Tova pri nas deistva.

Виж всички коментари за "Упорството в детска възраст от 2-3 години".

Още от "Дете"

Детски капризи – как да се справите?

Детски капризи – как да се справите?

Ако си имате Мини Мис или Мистър Каприз у дома, то значи вече сте наясно какъв проблем представляват детските капризи. Но това, че поради една или друга причина детето ви е станало капризно, не означава, че не може да го отучите от досадния навик.

Детето и домашният любимец

Детето и домашният любимец

Отглеждането на домашен любимец у дома е едно от най-вълнуващите събития за децата. Преди да вземете окончателното решение, че вашето дете и домашният любимец може да живеят под един покрив , трябва да сте сигурни, че това ще е положителен ход.

Детският егоизъм

Детският егоизъм

Трудно е да обвиним детето си, че проявява егоизъм и че иска да бъде център на внимание. Това качество сякаш е в природата на децата и ние свикваме, че те искат. От нас възрастните се очаква да им даваме или да им покажем, че не може да стане винаги на тя