Разлики във възпитанието на момчета и момичета

Още от съвсем малки момчетата и момичетата започват да се различават в предпочитания, характер, поведение. Те трябва и да се възпитават различно. Кои са основните разлики, които трябва да имаме предвид във възпитанието на момчетата и момичетата?

Всеки родител знае, че не може да има модел на възпитание за всички деца. Не може да предвидим дали детето ни ще бъде бурно и експресивно или кротко и затворено. Ако попада в някоя крайност, наш дълг е да се опитаме да балансираме поведението му.

          
Мъжете са от Марс, а жените от Венера. Това се отнася дори и за децата. На мъжете и жените им е заложено да бъдат различни. Ние хората сами засилваме още повече различията между двата пола. Още от самото си раждане, на нас ни се показва какви трябва да бъдем и каква социална роля да изпълняваме. Възпитавани сме различно.  Момченцата са обличани в синьо, купуват им се пистолети и багери. Те искат да приличат на „супер мен“ или да станат пилоти. Момиченцата са облечени в розово, играят винаги с кукли, имат панделки и искат да бъдат принцеси, майки, певици.

Науката дори е измислила понятието „джендър“, което означава „социален пол“. Това са всички поведенчески различия, роли в обществото, сфери на развитие, които не са свързани с естествените ни полови различия, а със социалната организация на общество. Ние съзнателно или подсъзнателно ги приемаме. Обикновено момиченцата и момченцата се различават в основните си модели на поведение още от съвсем малки.

Ето най-общите неща, които трябва да знаем при възпитанието на момчетата и  момичетата.   

Възпитание на момчета      

Много родители вярват, че не трябва да глезят твърде много момчетата, за да не станат лигави. Това не е точно така и трябва да се прави разлика между родителските ласки, които показват обич и угаждането на всяка прищявка. Момчетата и момичетата имат нужда от еднакво количество обич и също така са равни пред това да не им се угажда прекалено.

С времето обаче, майките трябва да се научим сами да променим начина на изразяване на чувствата си. Публичните прояви на нежност, целуването, гушкането, говоренето с бебешки думички трябва да се избягват. Момченцето започва да се чувства неловко, ако мама го е нацелувала пред съучениците му. Това може и да е причината да започне да показва с грубост, че не желае подобно внимание. Колкото по-умерени сме в изразяването на нежност, толкова по-добре е и за детето, така то дори само ще търси нежност, когато усеща нужда от нея.

Момчетата обикновено проговарят по-късно от момичетата и това предполага повече търпение в тази област. Те имат нужда от повече време за игра и движение, докато израстват, поради хормоналния баланс в организма. Това е и причината по-често да се бият и да проявяват агресия. Не бива обаче в стремежа си да отгледаме истински мъж сами да подтикваме детето да по-буйно и „мъжествено“, отколкото самото то се проявява.

Важна за израстването на момчето е комуникацията с бащата. През първите години от живота му най-важна е връзката с мама, но колкото по-голямо става момчето, толкова повече трябва да общува с баща си. Бащата е моделът за мъж, който то ще има, затова родителска отговорност на таткото е особено важна за всяко подрастващо момче.

Възпитание на момичетата
       
Момичетата по начало са по-чувствителни натури от момчетата. С времето те стават и по-експресивния пол. Няма нищо странно в това, че момиченцето ви задава повече въпроси и е по-колебливо. Това се дължи на устройството и функционирането на мозъка ни, което ни прави много по-склонни да анализираме, обмисляме, да имаме усет към детайла. Затова и момиченцата често може да задават повече въпроси. Те проговарят по-бързо, но умението да се ориентират в непозната обстановка настъпва по-късно.

Според психолозите, е възможно през първите години на обучението си в училище момиченцето да се затруднява повече по математика, а да му се отдават повече хуманитарните науки. Това, разбира се, не е универсално правило и с времето може да се наблюдава обратната тенденция.

Първият пример за жена на малкото момиченце е неговата майка. Още от съвсем малко то ще започне да копира поведението ви, да иска да прилича на вас, да ви се възхищава. Стремежът към копирането на мама е съвсем естествен и няма защо да го възпирате. С времето това желание ще отшуми. Много важен е личният пример, който майката дава на момиченцето. Неслучайно хората казват: „За да разбереш какво ще представлява една жена след години, погледни майка й.“

Разликите във възпитанието на момчетата и момичетата са социално наложени. Това обаче не означава, че не трябва да ги спазваме. Напротив - добре е да ги познаваме, за да ни е по-лесно във възпитанието на децата. Най-важното, което трябва да знаем е, че преди всичко трябва да възпитаме добри хора.

23.03.2009/Деси Великова