Моето бебе
Rozali.com » Семейство » Моето бебе » Дневник
Първото кърмене
Когато ми показаха Ирина за първи път, почувствах огромно облекчение.
Когато ми я дадоха в ръцете за първи път, се разтреперах от страх да не я изпусна или да й направя нещо. Беше толкова малка.
Когато засука за първи път, се просълзих от умиление.
Още преди да родя знаех, че ще кърмя, независимо колко трудно ще е това. В моето семейство и в семейството на таткото всички деца са кърмени, за родителите ни това е най-добрият начин за хранене и бях спокойна, че ще имам много подкрепа. Никога не съм разбирала жените, които казват, че нямат кърма и дават добавки. Става въпрос за жени, срещнали тривиални проблеми, с които се сблъсква всяка майка и се коригират само с малко помощ и желание. Чувала съм от познати какви ли не безумия, че бебето се родило огромно и затова не сучело правилно, че каналите били стеснени и затова кърмата не течала правилно /каквото и да значи правилно, след като тече/, че не било хубаво да се кърми след 3 месец. Виждала съм как майка се кара на новороденото си, че не суче правилно и как щяла да си бие инжекция и да не се занимава вече с това. Виждала съм приятелки, които просто нямаха желание и се отказаха за да не се мъчат, да не ги боли, някои дори заради цигарите не започнаха. Няма да ги коментирам, просто аз реших, че ще преодолея всички трудности, колкото и да ми коства това. Купих си само едно шише, което сложих при помпата за кърма, но не си купих мляко за вкъщи и нямах намерение да го правя. В последните месеци изчетох цялата налична литература, до която се добрах. В болницата си взех една малка книжка на сп. „Моето дете“, в която имаше не само обяснения, но и снимки на правилните пози за кърмене.
Кърмата ми тръгна на втория ден след операцията. През това време виждах как носят детето с шише адаптирано мляко и вода с глюкоза. Приех този факт спокойно, тъй като бях подготвена, че в болниците е така. Дори използвах момента, на свижданията да давам на таткото, на бабите и на дядото да я хранят, за да се насладят поне за кратко на този контакт, защото се надявам дълго време да не прибягваме до шише.
След като кърмата ми тръгна имахме един доста труден ден.
Зърната ми бяха много големи и не се втвърдяваха. Досега само при малко студена вода и полъх на вятъра си изглеждаха като за кърмене, но сега не помръдваха. Дори на визитация ми казаха, че не били хубаво оформени. Не знаех какво да правя. Опитвах отново и отново, но все не се получаваше. След продължителен рев, гърчене и бутане, вечерта трябваше да я нахранят отново с адаптираното мляко. Нямах Интернет, за да преровя форумите, за да видя как да се оправя с този проблем. На съседното легло вече се кърмеха, но с разранени и разкървавени зърна. Напрежението витаеше в стаята. Доплака ми се от безсилие, но си налагах да съм спокойна и да мисля логично. Кърма имаше, но не знаех как да я предложа. Не потърсих акушерка за помощ. По препоръка на приятелки си бях взела помпа за кърма. Препоръчвам на всяка родилка да се запаси с този полезен уред. Реших, че след като не мога този ден да кърмя, поне ще видя как е кърмата. Помпата свърши цялата работа. Тя изтегли и оформи зърното, точно както трябваше. Почти през цялата вечер четох книжка за кърменето, повтарях всяко изречение и съвет, гледах внимателно снимките.
На сутринта я донесоха с шишето и водата. Реших, че първото й хранене ще е кърма. Стиснах зъби и реших, че няма да се отказваме нито за миг. Каква беше изненадата ми, когато малкото засука с настървение, като лъв. Удари ме адска болка в петите. Свари ме доста неподготвена и бях сигурна, че ми е отхапала нещо и всеки момент ще потече кръв. Хванах се за количката, в която я носеха, защото ми се зави свят. След по-малко две секунди болката изчезна и огледах мъничето. Беше захапала правилно и вече сучеше със затворени очички, като все още слепичко новородено коте. Просълзих се от облекчение и умиление.
Кърменето започна. В последните дни в болницата спряхме изцяло адаптираното мляко, защото през деня я кърмех, а за нощта изцеждах, колкото мога и молех да й дават. Засега нещата вървят добре и се надявам да продължим, колкото можем с кърменето.
30.08.2007/Деси Тодорова
Когато ми я дадоха в ръцете за първи път, се разтреперах от страх да не я изпусна или да й направя нещо. Беше толкова малка.
Когато засука за първи път, се просълзих от умиление.
Още преди да родя знаех, че ще кърмя, независимо колко трудно ще е това. В моето семейство и в семейството на таткото всички деца са кърмени, за родителите ни това е най-добрият начин за хранене и бях спокойна, че ще имам много подкрепа. Никога не съм разбирала жените, които казват, че нямат кърма и дават добавки. Става въпрос за жени, срещнали тривиални проблеми, с които се сблъсква всяка майка и се коригират само с малко помощ и желание. Чувала съм от познати какви ли не безумия, че бебето се родило огромно и затова не сучело правилно, че каналите били стеснени и затова кърмата не течала правилно /каквото и да значи правилно, след като тече/, че не било хубаво да се кърми след 3 месец. Виждала съм как майка се кара на новороденото си, че не суче правилно и как щяла да си бие инжекция и да не се занимава вече с това. Виждала съм приятелки, които просто нямаха желание и се отказаха за да не се мъчат, да не ги боли, някои дори заради цигарите не започнаха. Няма да ги коментирам, просто аз реших, че ще преодолея всички трудности, колкото и да ми коства това. Купих си само едно шише, което сложих при помпата за кърма, но не си купих мляко за вкъщи и нямах намерение да го правя. В последните месеци изчетох цялата налична литература, до която се добрах. В болницата си взех една малка книжка на сп. „Моето дете“, в която имаше не само обяснения, но и снимки на правилните пози за кърмене.
Кърмата ми тръгна на втория ден след операцията. През това време виждах как носят детето с шише адаптирано мляко и вода с глюкоза. Приех този факт спокойно, тъй като бях подготвена, че в болниците е така. Дори използвах момента, на свижданията да давам на таткото, на бабите и на дядото да я хранят, за да се насладят поне за кратко на този контакт, защото се надявам дълго време да не прибягваме до шише.
След като кърмата ми тръгна имахме един доста труден ден.
Зърната ми бяха много големи и не се втвърдяваха. Досега само при малко студена вода и полъх на вятъра си изглеждаха като за кърмене, но сега не помръдваха. Дори на визитация ми казаха, че не били хубаво оформени. Не знаех какво да правя. Опитвах отново и отново, но все не се получаваше. След продължителен рев, гърчене и бутане, вечерта трябваше да я нахранят отново с адаптираното мляко. Нямах Интернет, за да преровя форумите, за да видя как да се оправя с този проблем. На съседното легло вече се кърмеха, но с разранени и разкървавени зърна. Напрежението витаеше в стаята. Доплака ми се от безсилие, но си налагах да съм спокойна и да мисля логично. Кърма имаше, но не знаех как да я предложа. Не потърсих акушерка за помощ. По препоръка на приятелки си бях взела помпа за кърма. Препоръчвам на всяка родилка да се запаси с този полезен уред. Реших, че след като не мога този ден да кърмя, поне ще видя как е кърмата. Помпата свърши цялата работа. Тя изтегли и оформи зърното, точно както трябваше. Почти през цялата вечер четох книжка за кърменето, повтарях всяко изречение и съвет, гледах внимателно снимките.
На сутринта я донесоха с шишето и водата. Реших, че първото й хранене ще е кърма. Стиснах зъби и реших, че няма да се отказваме нито за миг. Каква беше изненадата ми, когато малкото засука с настървение, като лъв. Удари ме адска болка в петите. Свари ме доста неподготвена и бях сигурна, че ми е отхапала нещо и всеки момент ще потече кръв. Хванах се за количката, в която я носеха, защото ми се зави свят. След по-малко две секунди болката изчезна и огледах мъничето. Беше захапала правилно и вече сучеше със затворени очички, като все още слепичко новородено коте. Просълзих се от облекчение и умиление.
Кърменето започна. В последните дни в болницата спряхме изцяло адаптираното мляко, защото през деня я кърмех, а за нощта изцеждах, колкото мога и молех да й дават. Засега нещата вървят добре и се надявам да продължим, колкото можем с кърменето.
30.08.2007/Деси Тодорова
