Не всеки ден с бебето е щастие и рози

Вчера за първи път от 8 месеца, си изпуснах нервите и разбрах какво е да ти се прииска да си удариш детето. Грях ми на душата, причерня ми пред очите и едва се стърпях.

Откакто отвори очи, до обяд, Ирина не спря да мрънка и реве. Не помогна гушкане, кърмене, люлеене в столчето, подскачане в ръцете ми, игра в седнало положение, по гръб, по корем, нищоооо. Не заспа в 10 часа, както обикновено прави и стана още по-кисела. Накрая ревовете бяха дори за това, че седи в мен, а не я разнасям из стаите. Направо се разтреперах от нерви.

Мъчат я зъби, които все не излизат, вече не знам кой месец. По цели нощи не спя, защото се буди през два часа с рев и не помага биберон, вода, понякога дори и кърменето не помага. Заспиването вечер отнема по един час. Сменяме втори гел за зъби, май аз се успокоявам с него, а не тя. Всичко мога да понеса спокойно, но безсънието ме изкарва вече извън релси. Изнервям се за най-малкото нещо, започнала съм да повишавам тон за всичко, на моменти направо крещя. Вчера се разревах от безсилие и нерви. Допълнително напрежение в ситуацията през деня внесе нашият татко, който вместо да ме успокои и да предложи някакво решение, ми обясни "Ама, тя виж колко е спокойна сега!", когато го извиках да се прибере по-рано, защото наистина си изпусках нервите и щях да направя някоя глупост. Е, след този разговор по телефона, детето най-накрая заспа и след два часа беше кукуряк. Пак мрънкаше, но повече се смееше и закачаше. Аз сигурно симулирах това с ревовете. Тия мъже понякога ти се иска да ги ритнеш заради подобни крилати фрази. Особено нощно време, когато за тях е съвсем нормално да се правят на дълбоко заспали или направо на умрели, защото нали ние кърмим, те какво могат толкова да помогнат. Пък после: "Ами, спи и ти през деня, бе." и някакви брутални изказвания: "Хайде, потърпи, това ти е работата сега." Една приятелка ме посъветва наистина да го ритна през нощта, докато се прави на заспал. Щяло да ми олекне. Това уж е майтап, ама на моменти наистина ми се иска да го направя.

Пиша всичко това, не защото искам да се оплаквам. Но, ако някой е останал с впечатлението, че това с децата е всеки ден едно умиление и бебешко гукане и радости, да не се изненада после непирятно. Майките с по-големи деца сигурно знаят какво говоря. И не, козметичните процедури, спортът, шопингът, смяната на прическата, сексът, не винаги помагат. Трябва си понякога здрав сън и да има кой да вземе детето за поне едно денонощие. За да се наспиш и да нямаш тази постоянна отговорност за малко. Нищо повече. Но, като няма, изперкваш от време на време. Не че има нещо срамно в това, но понякога наистина е безконтролно. И накрая ти е гузно, защото си с ясното съзнание, че детето си е дете и то не е виновно, че го мъчат зъби. Обаче, трябва да се викат баби или детегледачки от време на време, за да не стават сакатлъци.

22.04. / Деси Тодорова