Днес заминавам в командировка без бебе

Четири дни на изложение в Дюселдорф.

Два уикенда подготовка. За Ирина - да спи за първи път без мен. За нас - да спим за първи път без нея. За мен - да се подготвя за дни без кърмене.

Резултатите - мислех, че в уикендите, в които ще сме, като младоженци, ще изкараме вечерите по дискотеки и барове и ще му ударя няколко мартинита. Всъщност ходихме да вечеряме на спокойствие и след това на кино. И двата уикенда спахме до обяд и за моя радост, обикаляхме магазини.

Родителите ми бяха изпаднали в тих ужас, че по цели нощи Ирина ще ме търси. Изобщо не се е сещала за мен. Забавлявала се е по цял ден, хранила се е прекрасно, почти не се е будила нощно време. Представях си, че ще се случва това:

Но, за моя изненада, всичко си е било тихо и спокойно и основно се е случвало НЕЩО ДРУГО.

Е, тръгвам спокойна, че детето ще си е добре. Слагам помпата в чантата и в самолета наистина ще му ударя едно мартини, за да преодолея страха от летене.

30.05. 2008. / Деси Тодорова