Пет дни бях в командировка, без детето и тези дни ми се видяха ужасно дълги.

За сметка на това, с таткото се чувствахме, все едно сме на меден месец. Първо, защото отношенията ни напоследък, се бяха изострили - аз мрънках, че не ми помага, той ми мрънкаше, че често яхвам метлата, разправяхме се за разни битовизми, както повечето семейства с деца. Командировката беше посещение на най-голямото печатарско изложение в света - drupa. Освен работа, за нас двамата, това беше първото ни пътуване заедно в чужбина. Превърна се в романтична почивка, защото отседнахме на квартира, а не в хотел, за които много държа да ви разкажа. Не съм предполагала, че е толкова хубаво.

Отседнахме в Хилден - градче, намиращо се на 15км. от Дюселдорф, до което стигаш за 10 минути с влак. Между другото, Германия е така добре уредена откъм обществен транспорт, че не се налага да наемаш кола или такси. Влаковете и метрото са чисти, точни и през няколко минути. А по време на drupa - пълни с чужденци в костюми, които 14 дни пътуват до панаира и обратно. Хилден е типичното малко и немско градче, с чисти улици, приятни магазини, малко кино, стара част с дълга пешеходна алея, площад с голяма църква, обграден от романтични ресторантчета. Трафикът е малко, има много велосипеди, пълен е с отзивчиви хора, които сами спират да те упътят, когато те видят, че се луташ с куфарите под дъжда. Пълен е с прекрасни, огромни немски къщи, подредени в дълги редици, със зелени дворчета, без никакви огради, от чиито прозорци висят цветни декорации на цветя и животинки, а вътре можеш да видиш как хората вечерят или вършат обикновените си уютни занимания.

С помощта на gps-а ни с женски глас и нежното име Бронхилда, четирима души с куфари успяхме да стигнем пеша до мястото, въпреки проливния дъжд и късния час. За моя най-голяма радост, се оказа, че ще отседнем в една от дългата редица големи къщи, които бяха подредени на улицата, до която ни отведе Бронхилда. Часът беше около 22:30 часа, немско време и оттук започнаха приятните изненади, които никой хотел в Германия не би ни предложил.

Домакинята ни фрау Герда Гренда се оказа около 80-годишна заможна дама, която живее сама в огромната стара къща. Има доста интересни образование и професия и богата семейна история. Герда е стара кокетка, била е голяма красавица и когато разбра, че снимам къщата, за да пиша материал за нея, на другия ден се появи с лек грим, сако и цветен шал. С голямо удоволствие ме покани из всички стаи на къщата, кухнята и с гордост ми показа нещата, които мога да снимам. Показа ми семейни снимки, разказа ми за децата си, работата си и годините, в които Германия се е променяла. Много си говорихме за деца. Тя е майка на две момичета. Не съм предполагала, че можем да се почувстваме толкова близки. Само, когато й споменах, че за първи път се разделям с бебето, ме разбра как се чувствам, макар много отдавна да е минала през това. Май никога не се забравя това чувство.






















Герда предлага стаи на посетители на drupa от 1984 година, както и на посетители на още две големи изложения в Дюселдорф - Interpack и Medica. Има хора, които я посещават за шести път на drupa, толкова са доволни от гостоприемството й. Пишат й по нещо в книга за гости, а тя грижливо залепя визитките им, писмата им, бележките, които са й оставяли, дори етикетите от виното, които са пили заедно...

Къщата е стара, уютна и с невероятна атмосфера. Можеш да разглеждаш с дни. Всеки ъгъл е запълнен с вещи, събирани с години и запазили историята на цялото семейство. Герда е страстна колекционерка на много и невероятни неща - чанти, чадъри, стикове за голф, кутии от обувки с интересни щампи, пликчета с различни по цвят и форма желирани бонбонки, вази и свещници от цветно стъкло и още куп дреболии.

Впечатляваща беше библиотеката й, както и колекцията й от списания в нашата стая, които отразяват drupa през годините. Стаите са големи, пълни със старо обзавеждане, масивни легла, картини и сламени шапки с цветя по стените, ретро куфари върху старите масивни гардероби и много книги и списания. Единствените "модерни" вещи са металните стойки за закачалки и телевизорите. Във всяка стая има мивка, без смесителен кран, разбира се. Макар и мебелите да са събирани през различни десетилетия на миналия век, всичко е така подредено, че ти е уютно, както вкъщи. Признавам си, че разгледах съдържанието на някои шкафове и гардероби в нашата стая, а усещането беше, сякаш ровя в момичешка кутия с малки и тайни дребни скъпоценности и богатства.

С пристигането Герда ни предложи да ни приготви нещичко за хапване, но заради късния час, предпочетохме да хапнем навън. Домакинята ни се обади в ресторант, който работи по това време и очаквахме да ни упъти къде е, за да вземем такси. С изненада установихме, че тя ще ни откара лично, с личното си BMW. С още по-голяма изненада установихме, че ще вечеряме в Ротари клуб. Когато Герда влезе с нас и помоли на рецепция да й звъннат, когато сме готови, за да ни прибере, вече останахме безмълвни. След вечерята и първата дегустация на немска бира, Герда наистина дойде и ни прибра. Нямаше никакво значение, че минава полунощ.


На сутринта ни прие за закуска на долния етаж на къщата. Богата закуска върху стогодишна маса, на която съжителстваха етикетите на глобалните марки сирена, сладка и колбаси, със старите сервизи за хранене, малката й немска ретро кошничка за яйца и стъклена захарница във формата на мишленце.



На дневна светлина къщата изглежда още по-ретро. Това са камината и съвсем малка част от колекцията й от червено стъкло.

Къщата отпред прилича на всички къщи в квартала. Може би една идея по-стара. Дворът отзад е най-прекрасното място. Зелен, по дърветата се разхождаха няколко катерички, а най-впечатляващото в него, все пак си остана автопаркът на Герда - два Mercedes-а и два броя BMW. Кара ги съвсем сама, без очила през деня и с доста газ. Мислехме, че не всичките са в движение, но една сутрин едната се развали и втората от колите влезе в действие. Споменах ли, че домакинята ни караше и всяка сутрин до гарата?



Всяка сутрин си допивахме кафето в задния двор на къщата. Две от вечерите прекарахме пак там. Когато разбра, че сме страстни почитатели на бирата, фрау Герда ни изненада със специална бира без консерванти /трайност само месец/, която се произвежда единствено в Хилден. Разбира се, типично в нейн стил, бирата беше оставена в стаите ни в плетени кошници.




Последната сутрин, точно преди да ни откара до гарата, фрау Герда ме покани специално да снимам "Светая Светих" на къщата й.




"Виновниците" за цялата отлична организация на пътуването, както и откриването на фрау Герда Гренда, са нашите колеги и приятели Мария и Ясен Висулчеви. Без тяхната прекрасна компания, цялото пътуване до Германия нямаше да бъде така приятно и очарователно. Специални благодарности!

Това е запечатан момент от една от страхотните вечери в тихо ресторантче в Хилден, вечеря на свещи, полята с прилично количество бира. След 2 часа през нощта, бяхме последните гости, които любезно изчакваха да се наприказват, а на нас никак не ни се тръгваше. Посрещането в ресторанта беше два пъти по-топло, защото фрау Герда ни остави в ръцете на келнерка /македонка/, на която обясни, че й води съседи от България.



10.06.2008. / Деси Тодорова

Снимки: личен архив на Ясен Висулчев, Форком