След чуденето детегледачка, баби или ясла, решихме почасово гледане. Оказа се шоково... за мен.

От два месеца се двоумя какво да правя, за да мога да работя по няколко дни в седмицата, защото ни се очертава не особено леко лято. Имахме идея да се изнесем за около месец в Бургас и да си наемем апартамент или къща, в които да поберем дете, куче и двата си лаптопа, за да не спираме да работим, но да сме до морето. Оказа се, че не намерихме нищо, което да си струва да плащаш в сезона, а и се очертаха такива планове в следващите три месеца, че морето ще е на картинка, а аз май ще съм основно в офиса.

Детска ясла /държавна/
Въпросът, на кого да оставям детето, ме накара да разровя онзи прословут сайт за информационно обслужване на детските градини, който се срина в деня, в който пуснаха хилядите майки да си регистрират децата. Понеже тогава не се интересувах особено от това, чак сега видях колко голям е проблемът. Зад блока имаме една детска градина, местата за ясла за дечица, родени 2007, са 4 /четири/, а желаещите са 96. Това, за желаещите да си пуснат децата от най-ранната детска възраст – 10 месеца. Благодаря! Като оставим настрана факта, че нямам намерение да работя всеки ден, а и на много места искат детето да е проходило, за тази година нямам намерение да се занимавам с този ужас. Догодина, може и да построят нови детски градини, в което сииилно се съмнявам.
Вариант ясла: отпада

 

Детегледачка
Доста се рових в Интернет и четях по всякакви форуми споделения опит на майки с детегледачки. От някои неща ми настръхнаха косите. За цените на детегледачките, също нямам много какво да кажа. Зададох си само въпроса, на каква заплата трябва да работи една майка, за да дава на детегледачка между 450 и 600лв. Защото мои познати, които си търсиха жени за тези суми, срещнаха и доста откази. И то с платените му карти за транспорт, храна вкъщи, никакви задължения в къщата, освен за стаята на детето и т.н. Мен детегледачката не ме устройва по много причини. Мисълта да си оставям детето на непозната жена у дома, все още не ми е толкова близка. Имам куче, с което не всеки може да прекарва деня си, има доста косми, сега покрай смяната на козината трябва да се чисти доста често. Може да ви се стори смешно, но дори мисълта друг човек да бута количката с детето ми по ужасно оживения булевард, на който живеем, си ме притеснява. Да, знам, детегледачката трябва да се хареса с детето, да й се довери човек и да си изключи всички параноични мисли от главата. Е, аз май не мога все още. Да не говорим, че не ми трябва човек, който да гледа Ирина всеки ден, а повечето детегледачки си търсят място със заплата, не с почасови ангажименти.

Частна ясла
Напливът там също е сериозен. Правилата също са строги – детето да е проходило, на някои места дори да ходи само до тоалетната. Да е над годинка и т.н. Пак записвания, анжагименти, не може, когато ти искаш и ти е удобно. Вярно, условията са доста по-добри от държавните ясли, но с моите желания, да ми гледат детето, колкото дни желая в месеца, не се получава. Живи и здрави! Отказах се и от тях.

Баби
И двете ни баби работят. Едната живее далеч и, за да гледа Ирина, трябва да напусне работа и да дойде да живее с нас. Което е абсолютно невъзможно – просто жилището е твърде малко за повече хора. Майка ми работи всяка вечер до късно, работи и в събота. Просто ми е адски неудобно да я карам да гледа детето, дори през единствения й почивен неделен ден. А и, дори хипотетично, някоя от двете да си напусне работата и да гледа детето, би било супер за него, но не и за отношенията ни. Стара мъдрост гласи, че все още не се е намерил архитект, който да проектира кухня, която побира две жени. Не, че аз се свъртам много в кухнята, но все пак...

Почасово гледане в детски център
Засега, това се оказа идеалният вариант за нас. Намерих нов и все още неразработен детски център за почасово гледане на деца. В центъра на София, със заден и тих двор и децата се гледат от майка и дъщеря, а не от момичета, които основно седят и пият кафета, докато децата се бият в замъци, зарити с топчета.

Първо се срещнахме с жената, която ми препоръча една форумна майка. Нашият татко, естествено се оказа, че е против. Да давам детето на чужда жена, накара параноята му да се развихри до небесата. След десетки спорове, вдигна ръце и каза, че аз поемам отговорността. Колко удобно! Между другото, някой знае ли как се лекува това мъжко качество, да не участва в проучването, четенето, търсенето и организирането на всичко, което касае детето, но след това мъдро да се правят коментари, да се критикува и да се натяква, че не носи отговорност и евентуално вината, ако нещо се издъни, е познайте на кого. Не негова! Леко се изнервям от това и си мисля, че ако сега не се поставят правилата, как ще се вземат решенията за детето, нататък ще си имаме голеееми проблеми. Да са ни честити първите истински отношения като родители!

Първият ден в забавачката
Може би, трябва да започна с първата нощ преди забавачката, в която почти не спах. Не само, защото Ирина се буди и плака около три часа, а защото мира не ми даваха притесненията дали постъпвам правилно, дали мога да имам доверие на двете жени, на които ще си оставя детето. По принцип, никога не съм се вманиачавала на тема идеална чистота и стерилност за бебето, хранене и режим по книга, гледане на топло, пазене от всеки повей на вятъра, припадане при всяко кихане и всички страхове на тази тема. Винаги обаче съм гледала с четири очи за безопасността вкъщи и навън. И сега, идеята да не мога да контролирам това, ме изправи пред лавина от страхове. През главата ми минаха хиляди ненормални мисли – от това, да му се случи ужасен инцидент, до това да се окаже, че съм попаднала на трафиканти на деца. Последното, пак таткото ми го вкара в главата. Нали нашето гардже е най-хубаво, добри пари биха се изкарали. Не се смейте, сигурно много майки си мислят за такива неща! Е, аз може да прекалявам, но...

На сутринта се замъкнахме натоварени с огромна чанта с дрехи, памперси, козметика, бурканчета с пюрета, новата лятна количка на рамо, която купихме вчера и се правехме на доста ведри. Всъщност и на двамата ни беше малко свито. На мен повечко. Когато отидохме на мястото, направо ми се разтрепераха ръцете. Питах се, ами сега, ако мястото е гадно, нали съм поела ангажимент, ама детето си е мое и е най-важното, ако не ми хареса, грабвам си го и това е. Продължавах да мисля за това, докато минавахме през зеления, но неокосен, все още двор.

Всичко се разсея, когато влезнахме вътре. Всичко вътре е приятно, просторно, с много играчки, отделно помещение за сън и всичко необходимо за децата. Ирина беше веднага гушната и запозната с другото момиченце на годинка и осем месеца, което гледат в момента. Докато се разберем за всичките храни, дрешки, часове и не знам още какво, детето вече се беше захласнало по играчките и дори не обърна внимание, че си тръгваме.

Имах тежки 6 часа в офиса. Никаква концентрация, подтисках разни мисли с работа, но нещо хич не ми спореше. В 12 часа таткото влезе при мен и каза, че иска да се обадя, да видим какво прави Ирина. Оказа се, че си играе, още не спи, но си е хапнала добре. Успокоихме се и двамата. Както се бяхме разбрали аз да я прибера в 16 часа и да се разходим през центъра двете, а таткото да си дойде по-късно, така ме подбра да отиваме да си я вземаме заедно.

Оказа се, че цял ден си е играла, смяла се през цялото време и се е забавлявала /нещо, което учудва много хора/ и само е плакала веднъж за целия ден, когато се е ударила в брадата на едната детегледачка, докато е подскачала в ръцете й. Нослето беше силно зачервено, а след това и челцето. Остана си така цяла вечер. Прилича повече на падане или отъркване в мокета, честно казано. Ще видим на другия ден как ще е. Това доста изнерви таткото, но го приех спокойно. Мисля, че може да се случи и на него, и на мен.

Естествено, като ме видя, започна да мрънка, ако случайно я дам на някой друг да я гушне за малко. Мрънкаше да се лепне за мен цяла вечер. Но се возихме в парка, ходихме на някакви люлки и всичко си беше съвсем спокойно.

Утре пак.
Ще я водя през цялата седмица пробно, да видим дали ще ни понесе. И на двете. На нея, очевидно й понася. Да видим на мен...

17.06.2008. / Деси Тодорова