Добра или лоша майка?

Ако някой си мисли, че животът с деца е розов, моля да не чете това. Ако някоя млада и неомъжена жена се е заблудила, че намирането на правилния мъж и раждането на дете е формулата за безоблачно щастие, чакат я доста изненади...

Боли ли от определението „лоша майка“?

Мен не ме боли, защото никой не би си позволил да ми го каже. И да ми го каже, може само да предизвика смях. Когато прекара поне 24 часа с детето ми, да заповяда със съветите, критиките или упреците.

Откакто родих, десетки хора се опитваха да ме съветват. То не бяха близки, познати, приятели, роднини... Вярвам единствено и само на педиатрите и на препатилите приятелки, които сама съм търсила за помощ. Всичко останало филтрирам, усмихвам се и казвам: „Благодаря за съвета.“ Формулата ми за гледането на дете е била: „Не само да е здраво и гледано добре, но и да сме спокойни и щастливи заедно – аз, то и таткото.“

Е, не предполагах, че може да има удар под кръста точно от таткото, който да ме разплаче и така да ме заболи. Не да разклати увереността ми, че си гледам детето правилно, а да ме нарани. До степен, в която да не се сетя за нещо друго, от което да ме е боляло така от години...

„Не полагаш достатъчно грижи за детето“ бяха думи, изречени просто така, за да послужат за още един помощен лост в семеен спор. От тези, които не са особено важни и започват от нищото, но не искаш да загубиш. Защото си мъж, защото се води вечната битка за малките неща, които трябва да отстоиш. Не, че са жизнено важни, или ще нарушат хармонията у дома, но пък могат да докарат щети, които да не можеш да поправиш дълго време.

Кои са обичайните критики, които могат да бъдат отправени към една майка?

Майка - добра домакиня. Аз не държа да готвя, да чистя и да слугинствам. Жената от соц-а, която ходеше на работа, вършеше тежък физически труд, но се прибираше и готвеше, чистеше и къщата й светеше, а дамската й чанта побираше папка А4 и един хляб, никак не ме блазни. Не ми пука, дали има нещо за ядене, докато детето ми се гърчи от колики и иска цял ден да го гушкам. Не готвя, когато го мъчат зъби или навън времето е прекрасно и то иска разходка. Стига ми, че вместо да готвя, работя продуктивно и градя нещо с мъжа до себе си. Предпочитам да правя добър секс, вместо да сервирам вечеря. Това май сплотява семейството повече от всякакви добри и завързани манджи. Мисля, че мъжете ценят повече умна жена, която е дясната ръка в бизнеса, вместо невероятната готвачка, която кърпи страхотно чорапите им.

Добрата майка обаче никога не разсъждава върху домакинството, когато става въпрос за храната на детето. Кърмене или приготвяне на АМ, детска кухня или готвене всеки ден – това се прави, без някой да го забелязва. Мъжете пък съвсем не забелязват усилията на една майка да нахрани детето си, да следи всеки месец как расте или наддава. Дори това най-естествено нещо на света, е свързано с толкова предизвикателства, които мъжете дори не проумяват. Да преодолееш десетки трудности, глуповати и вредни съвети от майки и свекърви, да пазиш строга диета месеци наред при кърмене, само, за да осигуриш най-доброто за детето си, да следиш всеки месец как наддава и да се обвиняваш, ако с кърменето не е потръгнало... Това мъжете не го разбират. За тях е даденост!

 

Добра майка на здраво дете. Всяка майка е изпитвала ужаса да види термометъра с висока температура. Всяка майка е чувала за гърчове на безпомощно бебе при висока температура, или ги е изпитала. Всяка майка се буди десетки пъти на нощ, за да провери дали бебето диша, завито ли е, дали не го мъчи нещо. Забелязали ли сте как си лягате вечер? Майката минава първо през креватчето – проверява как е бебето и го завива. Таткото мята един поглед, или просто скача в леглото и заспива.

Едва ли има майка, която не я е заболявало, когато чува детето й да плаче безпомощно от температура, мъчителна хрема или удар по главичка, ръка или краченце. Дори сега, когато пиша това, ми се насълзяват очите, когато се сещам как бебето ми се събуди и трепереше от рев заради хрема. Нищо сериозно, но никоя майка не е предполагала колко боли, когато детето го боли. И когато ти кажат, че не се грижиш за детето, защото е болно, ти иде да убиваш. И то, от баща, който не може да познае името на хомеопатичните лекарства вкъщи. Хомеопатия ли? Това ли ползваме? Ваксини, лекарства, сиропчета – колко и защо, никой не знае и не е чел, освен теб. Те, таковците само карат колата до болницата и се чувстват значими, защото са там, когато бебето вече се стабилизира, след хиляди разговори с педиатъра... Направете си тест – имат ли вашите татковци запаметен телефон на педиатъра, денонощния телефон в поликлиниката и на „Пирогов“? Знаят ли коя книга ползвате превантивно, за да се информирате за детските болести? А, ако я знаят, разгръщали ли са я някога, или поне в близките 2 месеца?

 

Грижовна майка с баби. Когато днес споменах, че искам почивка, ми направиха забележка, че миналата седмица, цял уикенд са ми гледали детето. След 10 /десет/ месеца, в които не съм се отлепяла от детето, вече бабите помагат веднъж или два пъти месечно. Майките, които нямат помощ от никъде, ме разбират напълно за какво облекчение иде реч.

През първите девет месеца от раждането, нямах нощ, в която да съм спала повече от 4 часа. Благодаря на родителите ми, че когато им ходехме на гости, вземаха детето при тях и ми го носеха на 3, или ако имам късмет, на 6 часа, за нощно кърмене. Никога не съм си и помисляла, че трябва да спра да кърмя, за да се наспя. Слушах с лека завист историите за бебета, спящи по цяла нощ. Е, моето не беше от тези. Когато за първи път останах без детето за 4 дни, бях щастлива на тръгване и безкрайно нещастна 10 часа след това – гледах всички бебета по улиците и ми се свиваше сърцето от умиление и болка, че моето бебе го няма. Таткото нямаше такива драми. Той си спи без проблем и е ставал 2-3 пъти през нощта. Очаква благодарности за това.

 

Майка с пороци. Измисленото и префърцунено чувство за морал ми е било винаги чуждо. Въпреки това, продължавам да се потрисам, когато виждам майка на едномесечно бебе да седи в заведение и да пуши цигари до количката. И да, аз водя моето дете от първия месец по заведения, но никога не съм го водила в салони с пушачи, или съм палила цигара до него. Всъщност, спрях цигарите, когато разбрах, че съм бременна. Дори не коментирам какво коства това. След като чакаш дете, приемаш, че това е най-малкото, с което трябва да се пребориш.

Алкохолът – хм, интересна тема. Обожавам бира. Пиех бира, докато бях бременна, с позволение на лекаря. С откриването на бременността спрях всякакъв друг алкохол. Между другото, приятелите ми, които ме познават и знаят, че обожавам купони, пиене и веселби, разбраха, че съм бременна заради въздържанието ми. Пак не съм го правила като нещо героично – детето излезе на първи план. Моите удоволствия и пороци – на заден. Не е като нещо, за което чакаш да ти благодарят. Започнах да си позволявам бира, едва след 6 месеца изключително кърмене на детето. Два-три пъти пих мартини, когато беше при баби за повече от два дни. Бащите, май не се отказват от алкохол... Нито за ден.

Сега пия бира често, но кърмя през ден или веднъж на ден. Вървим към отбиване. Добър повод за критики, дори когато детето се храни с обща храна и кърмата е за негово удоволствие. Мислите как ще ти изглеждат гърдите след това, ги прогонваш. Защо кърмиш толкова дълго, не те вълнува, нали детето иска... Татковците такива въпроси не си задават. Те не кърмят, но могат щедро да изкажат мнение за кърменето – колекцията ми с бисери на тази тема е пълна от мъжки изказвания. За това – друг път.

 

Добра и неспяща майка. Е, такова животно нема! Ако има жена, която не е спала почти денононощие и е спокойна майка и любяща съпруга, да дойде да ми се обади. Ще я предложа за книгата на Гинес. Аз съм много поспалива и безсънието ми влияе доста зле – ставам невротична, хлопа ми сърцето, нетърпима съм и крещя. Когато едно дете, независимо какво го мъчи, ме държи будна 23 часа будна с мрънкане, рев или скачане по главата, съм ужасно изнервена и крещя – на всеки, дори на него. Съжалявам за шокиращото признание, но това е моят живот от време на време, когато има зъби, скука или лошо и мъгливо време, в което не можем да сме навън. Или, когато таткото е решил, че щом кърмя нощно време, не е нужно да става при детски рев, съответно 5-10 ставания са нищо за мен и ми се полагат, щото съм майка. Е, евентуално, ако заспя почти мъртва за един час, той става и се оправя с детето.

Когато се роди Ирина, първите две седмици не спях от страх и притеснение. Събираха ми се по час и половина на денонощие, в които просто съм се предавала на съня, без да го искам. Е, в тези часове съм била пълен блокаж – не чувам, не виждам, дори дерящо се срещу лицето ми бебе. Страх ме хваща от тези моменти. Вечното чувство, че си майка и всичко зависи от теб, независимо, че там имаше татко и някоя от бабите.

Добра майка, която си гледа детето, докато го ожени. Няма момент, който да е добър да оставите детето на някого. Бабите са прекрасни, дават ти спокойствие, но работят и нямат време. Работата те натиска и виждаш, че трябва да я работиш. В началото е лесно – бебето спи и яде, не се обръща, не лази, не ходи. Само си седи и дори да го носиш в себе си, можеш да говориш по телефона, или да пишеш и-мейли. Когато стане на повече от 8 месеца, иска игри и всяка минута внимание. Някой опитвал ли е да говори по телефона с дерящо се бебе? Не става. Опитах един ден да коригирам текст от една страница. Отне ми час, в който давах биберон, играчки, разнасях на ръце, пях песнички и всички екстри. Не, че е наложително да съм в офиса, ама от вкъщи вече не става. Е, таткото продължава да твърди, че е много тежко сутрин да се губи по час в подготовки за излизане – приготвяне на попара, разхождане на куче, носене на кухня, пасиране на кухня, душове, памперси, чанти с дрехи и бла бла. Но, когато работата върви, си мълчи, че присъствието ти в офиса е доста ползотворно... Мъже! Не че това му пречи да те удари през кръста, като ти обясни, че си лоша майка, защото детето е при чужди хора и ти не се грижиш за него... Няма решение на това.

Заключението? Няма такова. Просто като майка, раждаш дете и се грижиш за него. Приемаш, че отговорността дали диша, храни се, наддава, расте, движи се, лази или прохожда, е твоя. Няма татко, няма баби, няма никой, който да поеме отговорността за здравето и живота му вместо теб. Не че ти тежи, или смяташ това за геройство. Това е част от живота ти. Е, някои очакват благодарности. Няма такива!

Поне татковците да не бяха толкова жестоки към нас в някои моменти. Защото, това което правим като майки, не искаме някой да ни го оцени или да ни го признае, но поне да не ни критикува. Боли, наистина!

 

22.07.2008. / Деси Тодорова