Първият й рожден ден е по-вълнуващ за мен.

Още не мога да повярвам, че е изминала цяла година, откакто се роди Ирина.

Припомних си с умиление раждането й и всички емоции покрай него. Спомням си как се разтреперах от страх първият път, когато ми я дадоха да я гушна. Не знаех как се държи толкова малко бебе. След това всичко се завъртя, като на кино лента.

Само една година, а вече почти съм забравила колко мъничка и безпомощна беше, как си спеше по цял ден, не се обръщаше и не мърдаше, как я чаках да се усмихне за първи път, да започне да ме вижда, да чува звуци...

Сега не се спира, проявява характер, гушка се, мрънка, оглежда се, закача се, имитира всички, прави муцки, бута се, дърпа се, скача и се смее, сърди се и се учудва от най-невероятни неща. Понякога се чудя дали няма някоя люта чушка в дупето...

Да ми е жива и здрава. Знаех, че майките се привързват най-силно към децата си, но не вярвах, че ще ми се случи и на мен. О, свещена простота!