Моето бебе
Rozali.com » Семейство » Моето бебе » Дневник
Първият рожден ден
Никога не съм вярвала, че ще се чувствам така щастлива между крещящи и тичащи деца, които искат да си играят, да пият сокчета и да ядат торта. Е, и това се случи. Първият рожден ден на детето ти може да се окаже много вълнуващ.

Подготовката: Поканих племенниците си, бабите и дядото и няколко приятелки с малки деца. Не можаха да дойдат тези, които са на почивка. Сещам се, че като дете и на моя рожден ден се събираха малко деца, защото август винаги е бил месец на отпуските и повече от половината ми приятелчета бяха извън София.

Тъй като вкъщи е тясно за много хора, а исках и възрастните да не тичат след децата, предпочетохме да направим рождения ден в детския център, в който гледат Ирина почасово. Страхотно е – не готвиш нищо, не пренареждаш къщата, за да могат децата да се веселят на воля, не миеш и чистиш след партито. Просто отиваш 15 минути по-рано като на гости и нямаш грижи за нищо. След това възрастните сядате на хапване и пийване, а децата ги занимават и надзирават. Никой не е тичал след детето си, от прозореца се чуваха детски песнички, игри и викове на пързалката. Два часа и половина и всички са доволни.

Рожденичката: Ирина не спа цял ден и точно, когато паркирахме колата пред мястото, вече спеше. Първият половин час от партито го проспа. Докато децата си играеха, а възрастните седяхме навън, малката блажено си спеше в отделна тиха стая в кошарката. Добре, че не проспа целия рожден ден и успя да си поиграе с децата.

Тортата: Най-важният момент. Събират се всички деца, опитвате се да опазите по-малките да не скочат на тортата, да я опитат с ръце или да духнат свещичката преди рожденичката. Тя естествено не може да се справи сама и този велик момент се пада на мама. Колкото и да ми е смешно, няма по-вълнуващо духване на свещичка. Само за секунда си спомних какъв дребосък беше Ирина, а сега едва я удържам, за да не забие пръстчета в глазурата на тортата.

За първи път й дадохме да си хапне нездравословна храна. Доста й хареса.

P.S. Да споменавам ли, че отварянето на подаръците беше най-вълнуващо за мен :-))))
01.09.2008. / Деси Тодорова

