Спомени за някои женски работи

 

Днес бях на една сватба и доста потанцувах. Нещо, което не съм правила от шест месеца. Нито веднъж. Сетих се за още малки удоволствия, които ми липсват, откакто съм бременна. От онези, чисто женските, които нямат нищо общо с бременността, майчинството и отговорностите, които имаме. Онези малки неща, които обичах да правя, преди да забремения и не беше нужно да се съобразявам с нищо.

Сетих се и за една случка преди две години, която няма как да ми се случи сега. Седяхме си в събота вечер в една пицария, празнувахме рожден ден и изведнъж някой даде идеята да скочим до Созопол. Десет души се наместихме в три коли, минахме да си съберем банските и плажните кърпи и тръгнахме в 12 вечерта. Сутринта, по изгрев слънце вече бяхме на морето. Цял ден бяхме на плажа, изпихме огромни количества мента, къпахме се с часове, шофьорите поспаха в плажните шезлонги, разходихме се из града, за да хапнем, и вечерта се върнахме в София. Ето това е случка, която и да искам, няма как да повторя. А се сещам за още много дребни неща, които те карат да се чувстваш безгрижен и млад. Преди бременността...

• Мартини Bianco с много черешки и лед в някой открит бар след работа – Опитах да заместя с чаша бира в парка, докато разхождам кучето, но не помага.

• Луди танци в нощен клуб в два часа след полунощ – нощните клубове изобщо ги заобикалям. Шумни и запушени са. За луди танци избягвам да си мисля, все пак не мога да ги практикувам на площада, а вкъщи и сама, не ми е интересно.

• Безцелни разговори с някой приятен мъж на бара, след като ми е запалил цигарата и изобщо приятното чувство, че те заговаря непознат мъж - приятни спомени от времето, когато се тровех с никотин от време на време и си имах женска вечер с приятелки. Сега, тези срещи се разредиха, провеждат се на места за непушачи и някак не е същото. Безцелните разговори с приятни мъже са ми позволени от любимия, така че моралистките да премълчат, каквото им се иска да кажат по темата.

• Нощни разходки пеша из София и дюнери на Попа – няма как да стане, защото след полунощ съм в леглото, а ходенето повече от час кара краката ми да придобиват формата на тупани. Дюнери не ям повече от веднъж в месеца, понякога и на два месеца. Ясно е защо.

• Концерт на стадион, скачане и викане с часове – има някои смели жени, които са ходили на хеви метъл концерти в 9 месец. Аз не съм от тях и затова пропускам всички събития това лято. Блъсканици и вибрации в корема от огромни тонколони не ми се връзват с идеята за безопасно място.

• Картинг и състезание с бъгита – и на двете не съм никак бърза, но обичам да карам и да се кефя. Най-любими са ми завоите и изтръпването на ръцете, за да задържиш волана и да не се блъснеш в огражденията от гуми. Никакъв шанс да се кача на такова нещо.

• Удоволствието да потичаш из парка. Да направиш няколко интервални спринта и да усетиш как кръвта ти циркулира в краката – въпреки, че джогингът не е съвсем забранен за бременни, аз се задъхвам от бързо ходене, чувствам се тежка за тичане и спринтовете никак не си ги представям засега.

• Каране на колело по неравни терени – не че това съм правила нон стоп преди да забременея, но понякога наистина ми липсва.

• Море, дървен бар на плажа, много текила или мента, излежаване под чадъра и водна топка или поне плацикане с часове във водата – като се има предвид, че в разгара на сезона ще съм в последните бременни месеци, морето ще го гледам на картичка, а текилата и ментите изобщо няма какво да ги коментираме.

• Среднощен секс на плажа или във водата – това пък въобще не си го и помислям. Спомени, спомени...

• Вана или джакузи, свещи и питие с лед на приглушена светлина – добре де, нямам вана, но когато пътувам по работа, в хотела винаги има или вана или джакузи, а много често и двете. Особено любими са ми топлите минерални басейни, топилките с гореща и студена вода, а твърдият алкохол, с или без лед, е анатема. Как да не ти липсват такива неща?

• Цялостен масаж със силни ароматни масла – лежането по корем е проблемно, доста от любимите ми масла не били препоръчителни, а любимият ми китайски масаж на стъпалата ми докарва неприятни усещания. Вече пробвах...

• Шопинг терапия – секси потничета, къси полички, дънки с ниска талия, високи обувки, убийствено бельо... – преди няколко дни се въодушевих от едни супер високи и секси сандалки. Веднага ме загложди мисълта, че с този корем и саксия на главата да си сложа, секси видът е кауза предута. Няма какво да се лъжем, колкото и да си харесваме коремчетата, те навяват на мъжете само мисли за бебета, а в това няма и капка сексапил. Това дори да не го признават, си е самата истина. Не познавам мъж, който да мерне бременна жена на улицата и да реши, че е секси. За татковците сексапилът на бременната съпруга също се видоизменя. Често не е в положителна посока. Ако някой мъж твърди обратното, то е защото иска да си спести някой и друг скандал, рев и обвинения. Повярвайте ми, питала съм доста мъже и много от тях си признават, когато се уверят, че съпругата им е на безопасно разстояние. Но това е друга тема. За дрехите... Секси бельо и дрешки, в които да се побират бременни, аз не намерих по магазините. Упорито търсих, признавам си. Това, за съжаление рязко намали удоволствието ми от шопинга.

Има сигурно още дребни удоволствия, за които не се сещам в момента.

Да, знам, че на фона на важната мисия да станем майки, това са бели кахъри или дребни и незначителни подробности. Но аз съм и жена, освен бременна и бъдеща майка. На мен, тези неща си ми липсват от време на време. И не ме е срам да си го призная.