Коментари за: Разводът – болка и успокоение

« Към статията · Добави коментар

От Greshnica (Гост)


Публикувано на 25.03.2008 12:54:49
Отговори на Greshnica | Добави коментар

Аз тепърва започвам всико.Раздяла,развод,ново начало и т. н.И да си призная ми е много трудно,особено след като мъжът ми се държи като идиот.Започва да ме обвинява за всичко,тормозиме психически-например ми звъни псред нощ и ми казва ела си вземи това или онова,защтото ще го изхвърля,изгоря и т. н.И след толкова години през които си живееше живота сега реши да бъде перфектния баща-по добре е финансово от мен и сега им купува всико,а те са деца и се блазнят от това.

От Nadinn_an (Гост)


Публикувано на 10.03.2008 10:27:52
Отговори на Nadinn_an | Добави коментар

Здравейте на всички, мойте житейски мъки също нямаха край до скоро.Омъжих се на 20 след седем год, брак и дете на 4 се изнесох от семейното жилище , след многократен психически тормоз и посягане след множество скандали пред детето то започна да заеква така , че взех своето решение , и сега живеем много добре с моя син . Пожелавам на всички да намерят правилното решение и своя път в живота!

От ВИЛЯК (Гост)


Публикувано на 22.02.2008 06:38:39
Отговори на ВИЛЯК | Добави коментар

До Лия

Може да не си съгласна с моето становище по темата, но трябва да ти кажа, че определено съм човек с по-голям житеайски опит от теб. Не желая да описвам житейската си сага, но така изпепеляващата любов при мен в далечното миналото изведнъж изчезна. В един момен, след дълга борба за оцеляване се разбрахме, че тя все още съществува, но дали е същата, каквато беше в самото начало?. И продължихме. Но това парченце от пъзела, което се отчупи в далечното минало не мога да го забравя.Не се оплаквам по настоящем, тъй като като материално съм добре, имам хубав дом, работа и добри взаимоотношения, но дълбоко в себе раната, която нося, винаги ще ми напомня за себе си.

От Лия (Гост)
До ВИЛЯК ( виж )

Публикувано на 20.02.2008 10:53:39
Отговори на Лия | Добави коментар

19.02.2008 20:28:33

Не съм съгласна с изказването ти! Първо, наистина щом още има любов, всичко е преодолимо, тя е най-важна, стига да има и желание! Второ, ако цял живот си " на сцена " и играеш театър, в един момент ще загубиш себе си, няма да знаеш кой си и всичко ще е лишено от смисъл! Мисля, че трябва да търсим любов и връзка, в която сме себе си и тогава всичко е много лесно, има такива!

От Katerini (Гост)
До Spais_ ( виж )

Публикувано на 20.02.2008 10:43:54
Отговори на Katerini | Добави коментар

19.02.2008 00:00:20

браво за постъпката ти,пожелавам на цялото ти симейство мн здраве и всички все така да се обичате!!!

От Ileen (Гост)


Публикувано на 20.02.2008 08:00:31
Отговори на Ileen | Добави коментар

Живях с мъжа ми години наред щастливо без брак, след брака всичко си остана все така красиво. Не знам дали съм изклчение- иска ми се да вярвам че не съм (виждам и други щастливи двойки около мен).

Мисля, че двама човека ако наистина си подхождат, живота заедно може да бъде супер романтичен и спокоен.

Моя съвет към жените е да не правят компромиси със себе си и да не бързат да се женят просто за да не останат сами. Преди да се ожените, моля ви- бъдете 100% сигурни, че това е човека. Бъдете сигурни, че човека няма недостатъци които не можете да приемете и не си мислете, че ще го промените с времето (превъзпитате). Ако имате желание мъжа ви да се промени с времето в дадена насока или някакви мераци за Щпревъзпитание"- просто не се хващайте с този човек.

Намерете този, който харесвате такъв, какъвто е. Поживейте с него няколко години да се убедите, че няма да има изненади. И преди да се ожените бъдете сигурни, че имате сходни разбирания и фолософия за живота. Също така аз съм фен на интелигентните мъже с маниери(простаците каквито и да са -не ми ги хвали- не ги търпя)

От Щастливка (Гост)


Публикувано на 19.02.2008 21:00:35
Отговори на Щастливка | Добави коментар

Разводът е най-лесният начин да кажеш на тези тиквеници-мъжете,че можем да живеем и без тях,че слагаме края на побоищата и психотормозът.Щастлива съм,че живея без досадните използвачи

От ВИЛЯК (Гост)


Публикувано на 19.02.2008 20:28:33
Отговори на ВИЛЯК | Добави коментар

Общирна и изключително интересна тема, над която човек може много да разсъждава. Но за мен съжителството, общуването на два характера е направо казано изкуство. Намираш се на голямата сцена и ако не си добър актоьор, ти губиш аудиторията си. И не съм съгласна с изразеното по темата, че там къдетооще има въглени от любов, огънят може отново да пламне. Бих казала пък аз една стара мъдрост, то нека се счупи гърнето, пък ти ходи го лепи.

От Rossi (Гост)


Публикувано на 19.02.2008 14:24:53
Отговори на Rossi | Добави коментар

Знам само едно, съдбата дава втори шанс и човек не трябва да го изпуска,но не и да си правиш експерименти.Трябва да се обмислят нещата поне малко.При мен се получи и сега съм много щастлива.

От Електра (Гост)


Публикувано на 19.02.2008 10:53:44
Отговори на Електра | Добави коментар

КРАЯТ НА ВСЯКА ЩАСТЛИВА ВРЪЗКА Е НАЧАЛОТО НА ЕДИН НЕЩАСТЕН БРАК!Не случайно забранения плод е най сладък от както свят светува но малко хора го разбират дори и в по-зряла възраст.Въпросът е психологически и за двамата партньори след сватбата.Аз си съжителствам 10 година с мъжа си на семейни начала и всеки се чуди как е възможно да е още толкова влюбен в мен.За мен семейство и човешки взаимотношения не се градят с договор и права и задължения даже ми е много обидно това като жена.За съжаление вечната дилема на женените е ние с тебе ЕТ ли сме или ЕООД.А за децата не ми се коментира там е още по-голяма трагедия!

«Най-нови « 1 2 3 » Най-стари»

Коментари за: Разводът – болка и успокоение - Резултати 1 - 10 от 23