Защо неискаш да ме чуеш!

12 коментара2/5

Много деца изглеждат глухи към онова, което родителите им се опитват да им кажат. Има обаче някои малки трикове, с помощта на които може да ви чуят.



С това дете направо можеш да се побъркате!
Сто пъти му обяснявате, че повече от половин час не трябва да стои на компютъра, но в момента, в който се обърнете, то вече е започнало да сърфира.
Подобно е положението и с програмите на телевизора.
„Чуваш ли ме какво ти говоря!", „Нали няколко пъти ти казах!"... -докато накрая го хващате за ухото или започвате неистово да крещите. След това ви става ясно, че с такава реакция детето ви няма да научи от нас нищо за самоовладяването и спокойствието. Още по-малко пък за това, как една цел се постига по разумни пътища.

Поемете дълбоко въздух и бройте до десет.

Всеки, който има деца между три и тринадесет години, е изпадал неведнъж в подобна ситуация и до болка му са познати тези сцени. От време на време всеки е имал глупавото усещане, че детето му е глухо.
В резултат на което не закъсняват виковете и крясъците, които са предназначени да стигнат до слуха му. Точно това не бива да правите, съветват психолозите.
Здравото издърпване на ухото или плесницата почти винаги постигат желания ефект, но когато детето свикнело с тях, както и с ядовития и висок тон, какво ще предприемете по-нататък, за да ви чуе то отново?
И не само това: виковете не внушават на детето позитивизъм и го обиждат по-дълбоко, отколкото предполагате. Особено що се отнася за малките деца, които не умеят да правят разлика между „Ти направи нещо много глупаво" и „Ти си глупав/а". Въпреки че родителите имат предвид, разбира се, първото, до детето обикновено стига второто послание. Наред с това особено притесняващо въздейства и високият глас. Получава се така, все едно родителите възпитават послушанието чрез страха.

Някои родители, които често крещят срещу децата си, се самоуспокояват: „Шамарите биха били по-лошият вариант, затова предпочитаме да го навикваме." Те са убедени, че яростната им реакция ще градира инстинктивно и след това ще им е по-трудно да я овладеят. Това обаче не е толкова непреодолимо.

Децата, които не искат да слушат, всъщност поставят възрастните на тежко изпитание. Може би всичко ще потръгне по-добре, ако родителите бъдат наясно, че нито едно дете не се прави на „глухо", за да дразни майка си или баща си. В повечето случаи то е потънало в извънредно важни за него неща, крои големи планове или иска с нестихващо любопитство да открива света наоколо. Точно в такъв момент го откъсват от собствения му свят и го връщат обратно в реалността, където родителите му искат нещо от него, нещо, което в очите на детето изглежда крайно маловажно и незначително.

Психолозите твърдят, че онези, които са глухи за виковете, вероятно добре чуват шепота или спокойните реплики.
Затова - останете спокойни! Вместо афектирания ядовит тон, съвсем съзнателно говорете тихо! Колкото повече понижавате гласа си, толкова по-голямо внимание си осигурявате. Ще се наложи детето добре да се вслушва, за да не му убегне нещо от казаното.



Ето още няколко трика, за да ангажирате вниманието му пълноценно:
  • Докато говорите, гледайте детето
    Настойчиво в очите, за да разбере то, че онова, което му казвате, е много важно. Започнете с нещо от рода на „Гледай ме, Моля те, и добре ме чуй!" В това време изключете музиката или телевизора.

  • Бъдете честни към самите себе си и си отговорете на въпроса, в какви ситуации навиквате детето си.
    Не се ли случва понякога да го правите, когато сте ядосани от нещо, което няма връзка с него. Ако това е така, опитайте се да не прехвърляте лошото си настроение или яд върху детето, т. е. не си го изкарвайте на него. Но дори и детето да е причината, няма нищо по-лошо от това да експлодирате.
    Поемете дълбоко въздух и мислено пребройте до десет. Или се затворете в банята и там изчакайте да ви мине. Или пък звъннете по телефона на някоя приятелка, за да й се оплачете и отърсите от негативните емоции. Когато първата вълна на яда премине, има реалност да откриете и някои комични страни на следите от водна боя по тапетите или напръсканите с воден пистолет стъкла на прозореца.

  • Избягвайте дългите тиради!
    Много от децата имат трудности с концентрацията, когато нещо не ги интересува. Формулирайте онова, което искате да кажете, кратко и ясно!

  • Формулирайте нещата позитивно!
    „Не би ли могъл, моля те, да играеш по-тихичко!" се възприема по-добре от „Престани най-сетне с този ужасен шум!" И съответно има по-голяма вероятност да се изпълни.

  • Поставете ясни граници!
    Всяко едно дете, което добре знае къде е прагът на търпимост у родителите му, ще има респект от тях (или ще се научи да го има).

  • Дайте добър личен пример!
    Слушайте добре своето дете, онова, което то ви казва. По този начин ще покажете, че и вие възприемате сериозно неговите мисли и потребности!

  • Не се поддавайте, когато усетите, че вашата търпимост е поставена на изпитание.
    Останете спокойна! И недейте да крещите, когато искате да предупредите детето си за нещо. Само така ще постигнете търсения ефект!

04.11.2004/Molli

12 коментарaДобави коментар »

Vivalali

От Vivalali28.09.2005, 21:46 ч.

родителите често се превземат и това е лошо така както и за тях така и за нас

Виж всички коментари за "Защо неискаш да ме чуеш!".

Още от "Мама и татко"

Страхът на родителите от високата температура

Страхът на родителите от високата температура

Всяка млада майка се интересува какво да направи, ако температурата се повиши.

Как да направите Коледата специална за децата

Как да направите Коледата специална за децата

Коледните празници са чудесен повод да прекарате възможно най-много време с децата си, но как да направите тези моменти вълшебни и забавни? Ето няколко предложения от нас, за да прекарате незабравима ваканция заедно с децата:

Щастливи и след брака?

Щастливи и след брака?

Краят на всяка щастлива любов е началото на един неуспешен брак. Тези думи звучат толкова отчайващо, че могат да секнат мечтите на всяка жена, която мечтае за Менделсон и за приказна бяла рокля.