Какво трябва да знаем за застраховката си „Гражданска отговорност”?

Повечето от нас притежаваме личен автомобил, което предполага наличие на сключена застраховка „Гражданска отговорност”.

Задължителният й характер е наложен чрез Закон за застраховането, но въпреки това често я сключваме единствено от страх да не бъдем глобени от съблюдаващите органи. В много от случаите водачите не са запознати с условията по застраховката и застрахователното покритие, прилагано от застрахователите при този вид застраховане.

• Какво е „Гражданска отговорност”?

При тази застраховка не се застрахова даден имуществен интерес (недвижим имот напр.), а отговорността на застрахования към трети лица за виновно причинените от него щети. Такива щети възникват в резултат на небрежност и невнимание от страна на шофьорите. Обичайно те са счупена броня, издраскан калник, дори, а понякогаи по-сериозни щети.

• Какво покрива застраховката?

Накратко тя покрива както имуществени, така и неимуществени щети (телесно увреждане или смърт), които сме причинили на трети лица. Разбира се, че на никого от нас не е приятно да се замисля за тези неща, но е добре да бъдем информирани за това, което ни се предоставя от застрахователите по тази застраховка. Както при всички застраховки от бранш застраховане на отговорности, така и тук максималната отговорност на нашият застраховател е лимитирана. Ограничаването на отговорността на застрахователя се нарича „лимит на отговорност”. Това означава, че застрахователните суми или обезщетенията, които могат да бъдат изплатени не могат да надвишават определен размер.

• Лимити на отговорност

Определят се от Комисията за финансов надзор. За 2008 г. за имуществените щети са до 200 000 лв.; за имуществени и неимуществени щети за едно увредено лице - до 700 000 лв., а за две или повече увредени лица до 1 000 000 лв.
Като тенденция се откроява постоянното им нарастване. Целта е да се изравнят с тези в европейските страни. Именно размерът на лимитите е винаги актуална и обсъждана тема, в началото на всяка застрахователна кампания. Застрахователите често обясняват, че поскъпването на полицата се дължи на повишаването на лимитите на поетата от тях отговорност. Истината е обаче, че нито един застраховател не смее да предприеме стъпката към по-съществено повишаване на премията, особено в разгара на кампанията. Това се дължи главно на съществуващата остра конкуренция в този сектор.
Плавното покачване на събираните от застрахователите премии не би било проблем, при условие че се подобри качеството на предлаганата ни застрахователна услуга. Истината е, че рядко се срещат случаи, в които даден застраховател изплаща обезщетения в размер на посочените по-горе лимити. На практика не е невъзможно, но трябва да се възбуди съдебен процес и съдът да постанови изплащането на такава сума. Окуражаващото е, че за разлика от минали години вече зачестяват случаите, в които се изплащат суми с такъв размер.

• „Бонус-Малус” в България

Сравнително нова за България и популярна в ЕС е системата „Бонус – Малус”. Тя има за цел да накаже лошите шофьори и да поощри добрите. Наказанието се прилага, когато собственикът на автомобила има виновно причинени щети през предходната година/и и се изразява в завишаване с определен процент на премията по застраховката. Добрите водачи пък се поощряват с по-ниска цена на полицата.
Практиката у нас е системата да се прилага само в частта на „малуса. По-конкретно не се предоставят отстъпки на добрите шофьори, а само се наказват лошите такива. С оглед на постоянно нарастващите жертви и произшествия от катастрофи у нас е редно завишенията да бъдат налагани, но в много по-голям размер от сегашните и то от всички застрахователи, а не само една част от тях.
Някои от застрахователните компании пък начисляват по-скъпа застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” ако водачът на автомобила има малък шофьорски стаж (обикновено под „малък” се има предвид по-малко от 3 години). Тази допълнителна надбавка се нарича „надбавка за риск” или „рискова надбавка” в застраховането и се налага предвид по-високата концентрация на риск от виновно причинени щети при младите шофьори.

• Гаранционен фонд и изплащане на обезщетения

Какво представлява Гаранционният фонд? Неговите функции се свеждат най-общо до изплащане на суми и обезщетения по линия на задължителните застраховки „Гражданска отговорност”. Средствата от Гаранционния фонд се събират от задължителните вноски на застрахователните компании, глоби, санкции и др. Фондът изплаща обезщетения както за имуществени, така и за неимуществени щети, но само, когато причинителят не може да бъде установен или не е имал сключена застраховка „Гражданска отговорност”. Презумпцията тук е, че пострадалите трябва да бъдат възмездени за причинените им щети. Това, което заслужава особено внимание е, че след изплащането на сумите на пострадалите лица, фондът встъпва в правата на увреденото лице до размера на изплатените от него суми. Казано с други думи, ако нямаме застраховка „Гражданска отговорност” и нанесем неимуществени щети, след което напуснем местопроизшествието, Фондът ще заплати обезщетение на пострадалото лице, а към нас ще бъде отправен иск в размер на изплатените от Фонда суми.

От изложеното по-горе се оказва, че не случайно застраховката „Гражданска отговорност на автомобилистите” е задължителна за собствениците и на МПС. Също така трябва да сме наясно с това, което застрахователя е длъжен да ни осигури като покритие по полицата. Не бива обаче да мислим, че единствено застрахователната компания носи отговорност, защото застрахователния договор (полица) поражда задължения и отговорности както за тях, така и за застрахованото лице.