Бебешкият рев след 6 месец.

Бебетата плачели по 2-3 часа дневно. Колики, зъби, преумора, нужда от близост...

Ирина си откри силата на гласа малко след началото на седми месец и стана страшно. Всеки рев, особено, когато става въпрос за недоволство от нещо, се превръща в едно викане и напъване, чак имам чувството, че ще се натрошат стъклата вкъщи. От скоро сме на вълна рев за всичко - когато излезна от стаята, когато я оставя в креватчето, когато не я гушна след сън, когато не иска да лежи, а не може да стане сама... Нощно време става още по-страшно. От две-три нощи се събужда, иска да си посуче малко и нищо друго не помага. Буди се по тъмно и иска да яде. После не иска да спи и се принуждавам да я сложа между нас, защото ревът може да стане непоносим.

Не че ми пречи нощното кърмене и пренасянето в 5 сутрина между нас, но се чудех това ли е началото на съзнателните ревове, с които децата започват да изискват от нас.

Как е при вас?


Признавам си, аз нямам сърце да прилагам препоръките на д-р Спок, детето да бъде оставяно да плаче нощно време по 20-30 минути. Ако не заспива само, пак рев по 30 минути.

Има някакъв д-р Фърбър, който отива още по-далеч - децата можело да повръщат нарочно и ако го направят, да не обръщаме внимание, а да ги оставим така и като заспят да почистим. Това вече ме втрещи.

Оставяла съм Ирина да плаче само, когато съм в тоалетната или правя нещо, което не мога да прекъсна веднага. Вечер съм я оставяла да плаче по 4-5 минути, ако я виждам, че е нахранена, суха, гушкали сме се, но е кисела и я мъчи преумора, а не иска да заспи. Тогава я оставям малко да поплаче и след няколко минути я успокоявам, галя я, давам й биберон и заспива.

Вие прилагате ли методите на д-р Спок и изобщо какво мислите по въпроса за оставянето на бебето да се нареве?

Вярвате ли, че детето може да се глези на възраст под годинка и трябва да се прилагат по-твърди методи?

 

2.04.2008. / Деси Тодорова