Хубаво нещо са празниците.
Когато си на 20, без никакви ангажименти, за нищо на света не би прекарала почивните дни, забита на вилата с родителите си. Без купони, без приятели, без гадже и никакви комуникации. Когато имаш бебе откриваш колко е полезно да се забиеш далеч от света, само и само да имаш хора, които да ти гледат детето.

Мама. Откриваш, че можеш да спиш до 12 по обед, никой да не те кара да си оправяш леглото, да готвиш, переш или чистиш. Ръцете ти са свободни часове наред и спокойно можеш да пиеш кафе, да четеш списание, да вземеш дълъг душ или просто да си седиш в тоалетната и то на затворена врата. Къщата е пълна с жени, които ти дундуркат детето с кеф, грижат се за всичко и ти можеш просто да се наслаждаваш на почивката. Ако си на гости на село, трябва само да ядеш, да пиеш и да се разхождаш из градината, за да снимаш цветя, например. Разходките по магазини, вечер в кръчма или нощна разходка не са проблем. Има кой да ти ги осигури, като свали детето от ръцете и врата ти. Кеф! Единственото ти задължение е да кърмиш нощно време и да се радваш от време на време на детето. Сутрин добра свекърва или майка идва и го отнася, а ти се разполагаш по-удобно в леглото и спиш, докато искаш. Като се събудиш те чака закуска, кафе и чудесни новини. Разбираш, че то вече яде сутрешна попара, играе си само, слуша много, не мрънка и плаче и казва „баба“. За второто подозираш свеки, но след като има кой да го храни, обгрижва и занимава, не ти пука, да си казва, каквото ще.

 

Татко. Той е ударил джакпота. Още първата вечер се усамотява с мъжете и се налива кротко с уиски. Когато се примъква нахилен в леглото посред нощ, детето отдавна е изкъпано, нахранено и спи. Гушва се и заспива блажено, като второ бебе. На сутринта отива с мъжете на риба и го няма цял ден. Занимава се с мъжки работи, като ловене на риба, чистене и кормене на уловеното и пиене на уиски, бира и каквото там се намира в наличност. Единственото му задължение е да извежда кучето, ако е на гости в апартамента на майка си. Ако гостуването е на вилата, за около 4 дни забравя и за кучето. Кучето пък е винаги нахранено, разхожда се, играе си с децата по поляните и си живее собствен живот. В един момент никой не знае дали е навън или се е свило под леглото на топло.

Детето. То си е добре. За всички дни по празниците си има нови и нови гледачи, които го гушкат, разнасят, забавляват, правят му маймунджулъци, разсмиват го и изобщо го оставят да се качи на главите на всички. Около него е пълно с деца, които с радост му правят всякакви номера, които то наблюдава с интерес. Е, малко мрънка, когато види мама и иска тя да го гушка, но бързо му минава, когато се намира някой да му измисли ново занимание. Накрая детето е опитало нови храни, казва нови думички, доволно е от живота и е спало повече от седмица в легло, залепено до мама и тати. От това повече щастие, не знам...

Семейството. По празниците малко се губи интимността, защото постоянно има хора наоколо. Сексът малко се ограничава, защото при гостувания, все отнякъде нещо се чува и по всички стаи е пълно с хора. Но на кой му пука? Ще се наваксва вкъщи. Важното е, че за малко сте били като младоженци – кръчми, разходки, време без детето... Последната вечер седите на мек килим на земята, гледате някакво филмче на компютъра, на който уж щяхте да поработите през почивните дни, пиете бира, а детето спи в креватчето. Уморени сте от почивните дни вече, но не си лягате, нищо, че е вече 2 през нощта. Утре за последно ще се наспите до късно, преди да започнат работните дни. Установявате, че към края на празниците вече се уморявате от други хора и искате да сте си само четиримата вкъщи и да си влезете в стария ритъм.

Другите хора. Най-потърпевши са бабите и дядото, защото те изнасят цялото готвене, чистене и гледане на детето. Обаче, да не са искали внуци. Като се сетя колко ми досаждаха да имаме деца, хак да им е. Уморени, но щастливи. Разните братя, снахи, братовчеди и братовчедки са част от веселбата и добри помощници и по още един чифт ръце за бебето.

 

Другите деца. Хм, вече съм убедена, че като падне мрак, повечето деца стават ревящи и истерясващи същества. Колкото са сладки и забавни през деня, толкова ужасно влудяващи стават вечер. Колкото и да съм си мислела едно време, че моето дете никога няма да е такова, толкова повече се убедих, че и мен това ме чака. И че второ дете не искам. Благодаря и едно ми стига. Братовчедка ми сподели, че с радост ще отиде на работа след празниците. Толкова са я побъркали нейните крещящи и биещи се деца. Сигурно това е част от растежа им.

А вашата почивка как беше?

7.05.2008. / Деси Тодорова