Кой взема решенията за детето у дома?

Когато преди време написах едно остро обръщение към мъжете, много приятели се припознаха в него и ми се обидиха. Нашият татко видя себе си за някои неща и си взе поука. Поне за част от тях. Но с отглеждането на дете, отношенията доста се променят. На моменти рязко се влошават. Колкото и дълго време да сте заедно, да се познавате, да разчитате един на друг... Детето много често те изправя пред промени, за които няма как да си готов предварително. Или поне при нас е така.

Колкото и да е грижовен таткото, да си изпълнява задълженията вкъщи, да се радва на детето, просто има моменти, в които и на него му идва в повече. Нас жените, никой не ни пита, приема се, че 100% от грижите за детето са за нас, ако някой помага, трябва просто да сме благодарни. В това отношение ние вкъщи се нагодихме някак. Разпределихме задълженията, уморени или не, правим, каквото можем, за да върви работата и детето да е добре, къщата да е в ред и да не сме на ръба на силите си.

От съвсем скоро минахме на второ ниво. Решенията за детето, които все по-често ни вкарват в дискусии - някои лесни, други изключително трудни. Досега беше лесно - аз вземах всички решения как да се храни и отглежда бебето, какви мебели, количка и дрешки да се избират; с какво да се лекува, ако се разболее; кои лекари да изберем и т.н. След четене, питане, търсене на опит от други майки. Сега, когато детето расте, скоро ще започне да разбира и ще започнем с истинското възпитание, ще имаме все по-чести сблъсъци с таткото, сигурна съм в това.

Как е при вас? Как вземате решенията за детето? Трудно или лесно се получава при вас?

18.06.2008. / Деси Тодорова