Остава ми по-малко от месец до раждането.

Миналата седмица правихме освежителен ремонт на апартамента.

От четири дни не мога да си подредя къщата сама. Опитвам се да освободя място за малкото човече и неговите мебели, чистя, подреждам, а сякаш затъвам във все по-голям хаос от кашони, пликове със стари дрехи и обувки, мебели, които искам да изнеса. Вчера едва подредих един гардероб. За цял ден.

Единствената работа, която успях да свърша качествено, е да изпратя една-две оферти на клиенти и да отговоря на два имейла. Работата, макар и сведена до минимум, ми помага да не оглупея съвсем. 

Никога не съм обичала домакинска работа и шетане, но до скоро се справях с нея за отрицателно време. Сега се мотая, тежи ми, имам чувството, че не мога да се справя сама, а още не съм пазарувала почти нищо за бебето. Когато любимият се прибра, не можа да повярва на какво прилича къщата и ми подреди всичко за по-малко от 20 минути. Накрая се разплаках от безсилие, че тепърва предстоят тежки и отговорни дни, а аз не мога да се справя с елементарни неща.

Предстартова треска ли е това или просто последните дни от бременността са най-тежки и тромави?

Имахте ли подобни страхове преди раждането и как се справихте с тях?

Потърсихте ли помощ от някого? Таткото подкрепи ли ви?